Созополски манастир „Св. Апостоли"
Созополският манастир „Св. Апостоли" (известен с пълното си средновековно посвещение като „Свети Апостоли и 20 000 мъченици") е средновековен монашески комплекс, намиращ се на нос Скамни — най-североизточната и доминантна точка на Созополския полуостров — в Община Созопол, Област Бургас. Руините на манастира са днес един от най-значимите и многопластови археологически обекти в Стария Созопол; разкопките на обекта са проведени в периода 2011–2015 г. Съществуването на градски манастир на нос Скамни е било известно единствено по документи, а решаващият тласък за разкопките идва, когато археолозите попадат на реч от 1857 г., произнесена при откриването на гръцкото училище, построено на същото място, в която директорът му заявява: „И тук, където в древността е пръскал светлина нашият манастир „Свети Апостоли", светлина ще пръска нашето училище." Самият манастир е разкрит в началото на 2011 г. при разчистване на крепостни съоръжения, показвали се на повърхността. Обектът е един от най-забележителните примери за сакрална приемственост в Созопол, с пластове на човешка употреба, обхващащи повече от две хилядолетия. Археологическите разкопки потвърдиха, че нос Скамни е бил смятан за свещено място от жителите на древна Аполония — още от VI в. пр. Хр. вулканичните скали на носа, изпъстрени с пукнатини и носещи следи от изкуствена обработка, са служили за светилище на Деметра и Персефона (Тесмофорион), в което ритуалните действия са се извършвали единствено от жени и което е функционирало до III в. пр. Хр. На обекта са открити статуетки на Деметра и Персефона и специални съдове, използвани в култа на Деметра. Открити са и останки от късноантична и средновековна крепостна стена с многоъгълна кула. В началото на XI в. сл. Хр. на носа е построена малка параклисна сграда (мартириум), следвана през XII в. от трикорабна базилика, около която се развива голям монашески комплекс, функционирал до началото на XV в. Главната манастирска църква — построена около 1335 г. сл. Хр. от Анастасий Палеолог, чичо на византийския император Йоан V Палеолог (1341–1391) и роднина на българския цар Михаил Шишман (1323–1330) — е описана от археолога проф. Божидар Димитров като най-голямата и най-красивата църква по цялото Българско Черноморие за своето време. Пространството на сградата е организирано с външен и вътрешен притвор, трикорабен наос с колонади, разделящи корабите, и триапсиден олтар. В северния кораб е разкрито водохранилище, изсечено в скалата, датиращо от период преди самата църква. При изграждането на сградата са използвани вторични архитектурни детайли от по-стари религиозни постройки, а на места е съхранена първоначалната подова настилка от разноцветни мраморни плочи. Около комплекса е проучен и голям християнски некропол с над 180 погребения, датиращи от XIII до XIX в. В гроба на млада жена са намерени над 55 средновековни монети — две сребърни и останалите от бронз, включително монети от латинското монетосечене след Четвъртия кръстоносен поход — необичайна находка за практиката на християнски погребения. В периода от XVI до XVIII в. на обекта е бил настанен малък османски гарнизон, след което, по времето на Българското Възраждане, християнската традиция е възстановена с изграждането на малка параклисна постройка и на първото светско училище в Созопол на същото място.
