Използваме бисквитки за подобряване на вашето изживяване. Научете повече в нашата Политика за поверителност.

    CityGuide.bg
    ЗабележителностиСозопол4.8

    Църква „Успение на Пресвета Богородица"

    Църква „Успение на Пресвета Богородица", по-широко известна като „Света Богородица", е късносредновековна българска православна църква, намираща се в северната part на Стария Созопол, в Община Созопол, Област Бургас. Тя е една от най-старите и артистично значими църкви по Българското Черноморие, изградена през XV в. на мястото на по-стар християнски храм, като най-ранното писмено сведение за нейното съществуване датира от 1482 г. Храмът е изпълнявал функцията на манастирска църква — метох на островния манастир „Св. Йоан Предтеча" на остров Свети Иван — и е днес действащ православен храм и защитен паметник на културата. По план църквата е трикорабна, едноапсидна псевдобазилика. В съответствие с ограниченията на османския период, тя е вкопана в земята: източната й стена е на нивото на минаващата покрай нея улица, а по външен вид почти не се отличава от жилищна сграда. Покривът се носи от дървени колони, завършващи с старинни каменни капители, някои от които могат да се видят и в двора на храма. Интериорът не е изографисан и не носи следи от по-стари стенописи. Изключителното художествено значение на църквата се основава изцяло на нейния великолепен дърворезбован иконостас, амвон и владишки трон — произведения на майстори от Дебърската школа от Западна Македония, изработени в края на XVIII в. Иконостасът е изпълнен с богатата растителна орнаментация и включва множество фигурални композиции от Светото Писание, и е смятан за един от най-изтъкнатите запазени образци на късния XVIII-вековен български дърворезбарски стил: историците на изкуството отбелязват, че иконостасът на Созополската „Св. Богородица", наред с този на Самоковската митрополитска църква, се нарежда сред най-съвършените образци на новото направление в иконостасното изкуство от последните десетилетия на XVIII в., а точно копие на созополския иконостас е изработено за друга българска църква от същия период. През 1927 г. храмът е обявен за „народна старина". През 1958 г. е отнет от БПЦ, а през 1962 г. е обявен за архитектурен паметник на културата с национално значение. През 1967 г. Министерството на культуратата обявява иконостаса за художествен паметник на културата с национално значение. В по-ново време храмът е върнат на Българската православна църква и отново функционира като действащо място за богослужение.