Северна кула

Северната кула на Созопол е многопластов средновековен археологически обект, намиращ се в северната part на Стария Созопол, в Община Созопол, Област Бургас, в района между ресторант „Вятърна мелница" и северния край на Созополския полуостров. Обектът е Archaeological проучен в периода 2012–2013 г. и е part от системата за укрепление на средновековния Созопол, чиято функция е осигуряване на достъп до външното пристанище на града — пристанище, намиращо се между островите Свети Иван и „Св. Св. Кирик и Юлита", защитено от изток от подводния риф Паликари. При разкопките са разкрити северният вход на крепостта, укрепен от запад от кула от тип „бастион", и частично запазен фрагмент от крепостната стена. Тази порта е осигурявала достъп до малка дървена скела, изградена върху скалите, позволявала при спокойно море директно товарене и разтоварване на стоки на пристанището — детайл, разкриващ практическата военно-търговска двойна функция на тази part от укреплението. Голяма part от крепостната стена, източно от нос Скамни, е унищожена с течение на вековете вследствие на естествена ерозия или земетресения и вече не съществува. Непосредствено вътре в северния вход, в интериора на портовия комплекс, е проучен малък некропол, датиран в XIII–XIV в. сл. Хр.; по-голямата part от него е открита в района между ресторант „Вятърна мелница" и самата кула, и вероятно е свързан с средновековна църква, намирала се южно от ул. „Морски скали". В началния етап на археологическото проучване на района са открити и множество антични артефакти, свидетелстващи за дългото предсредновековно обитаване на тази part от Созополския полуостров.