Созополски манастир „Св. Св. Кирик и Юлита"
Созополският манастир „Св. Св. Кирик и Юлита" е средновековен монашески комплекс, намиращ се на едноименния остров — о-в Свети Кирик — на 250 метра северозападно от Созопол, в Община Созопол, Област Бургас. С площ от 82,5 декара островът е единственият по Българското Черноморие, свързан с континента посредством вълнолом, изграден през 1927 г., който едновременно оформя Созополския залив като подкова, в която водата остава спокойна дори при най-лошо време. През 1965 г. островът е обявен за паметник на културата и включен в границите на резерват Созопол. През 2025 г. Министерският съвет предоставя управлението на part от острова на Министерството на культуратата, с планове за развитието му в музеен, културен и научноизследователски център с международно значение — описван в публичния дискурс като потенциален „Лувър на Балканите". Островът носи имената на раннохристиянските мъченици Св. Кирик — тригодишно дете — и майка му Св. Юлита, и дължи наименованието си пряко на средновековния манастир, съществувал тук. Историческите сведения за обителта са изключително оскъдни, но тя е спомената в императорски грамоти от времето на Палеолозите и е известно, че е бил един от шестте главни манастира в района на Созопол, наред с „Св. Йоан Продром" на остров Свети Иван, „Св. Никола" при днешния Черноморец и градските манастири „Св. Йоан", „Св. Богородица" и „Св. Апостоли". Заедно с „Св. Йоан Продром" и „Св. Анастасия" (на едноименния остров в Бургаския залив), „Св. Кирик и Юлита" е притежавал статут на ставропигален манастир — пряко подчинен на Константинополската патриаршия. Обителта е разрушена от турците през 1629 г. едновременно с „Св. Йоан Продром", като за последвало възобновяване няма сведения. Историята на острова е дълбоко вкоренена в древността и той е едно от най-значимите археологически места в целия Созополски район. Проучванията, започнали с разкопките на френския консул Александър Дегран през 1904 г. и продължили с текущи изследвания, ръководени от доц. д-р Кръстина Панайотова, разкриват, че островът е изпълнявал функцията на акропол на древна Аполония Понтика — най-свещеното място за поклонение в града от самото му начало. На острова са открити три антични храма от аполонийския период. Най-важен е бил храмът на Аполон Лечител — покровителя на града — в който е стояла прочутата 13-метрова статуя на Аполон, дело на атинския скулптор Каламид, и до която са поставени дарови съдове с изписаното върху тях негово име. През 72 г. пр. Хр. римският пълководец Марк Лукул превзема Аполония с щурм и отнася статуята в Рим като изключително ценен трофей. Открити са и втори, и трети храм, последният все още в процес на проучване, а също и малка черквица „Св. Параскева", съществувала до началото на XX в. Во втората половина на IV в. сл. Хр. в най-високата, североизточна part на острова е изградена голяма триапсидна базилика — смятана за първата християнска базилика на българска земя — свързана със статута на Созопол като епископски център; около нея е проучен некропол с десетки гробове от V–VII в. Монашеският комплекс „Св. Кирик и Юлита", датиран от XI–XIV в., се е развил именно върху това натрупано сакрално пространство. От 20-те години на XX в. до началото на XXI в. островът е бил затворена военна зона — изградена по силата на Ньойския договор, забранил на България да има военноморско училище, поради което кадрите са обучавани на острова под прикритието на „рибарско училище" — история, обясняваща и наименованието на сградата на Рибарското училище (днес обявена за културна ценност и застрашена от разруха), и десетилетията на ограничен достъп, задържали изключителното наследство на острова в неизвестност.
