Созополски манастир „Св. Николай Чудотворец"

Созополският манастир „Св. Николай Чудотворец" е средновековен монашески комплекс, намиращ се при входа на Стария Созопол, между южната порта на древните укрепления и Църквата „Св. Св. Кирил и Методий", в Община Созопол, Област Бургас. Комплексът е открит случайно в началото на октомври 2011 г. по време на археологически разкопки край южната крепостна стена, а пълното му проучване е проведено в периода 2008–2013 г. Обектът е многопластов и обхваща забележителен период от VII в. пр. Хр. до XVII в. сл. Хр., включвайки структури от древна Аполония, Късната Античност и Средновековието. В западната part на комплекса се намира късноантичната крепостна стена на Созопол (IV–VI в. сл. Хр.), пред която в края на VI в. е изградена втора стена (VI–XIV в.), обграждаща целия полуостров. Запазени са южният вход на крепостта, фланкиран от две U-образни кули (бастиони), и нивата на три павирани улици пред него. В началото на VII в. пред портата е построена еднокорабна църква — в олтара на която е намерен глинен съд, съдържащ мощи на светец, вероятно именно на Св. Николай, което е дало и посвещението на бъдещия манастир. Манастирската църква от типа трикорабна базилика е построена впоследствие върху по-ранния еднокорабен раннохристиянски храм от V–VI в. и е преустроена в края на XII — началото на XIII в. Монашеската обител е продължила да съществува до XVII в. Около църковния комплекс се е развил голям некропол, обхващащ периода от раннохристиянската епоха до Късното Средновековие. На обекта са открити три императорски печата — на Василий II Българоубиец, на Теодора и трети — подсказващи, че тази църква е била под прякото покровителство на византийските императори. Комплексът е свързван с българския владетел Пресиян II и се предполага, че е обвързан с историята на Първото българско царство. Едно от най-изключителните открития е направено през 2012 г. в централната part на църквата: мощехранителница, съдържаща миро на Св. Николай Мирликийски — малко глинено гърненце с капаче, намерено в малка тухлена ниша, характерна за раннохристиянската епоха, и съдържащо емулсия и прах, идентифицирани като миро от светеца. Това откритие окончателно е потвърдило посвещението на църквата на Св. Николай Чудотворец и е сред най-значимите религиозни находки, правени в Созопол през последните десетилетия.