Созополски манастир „Свети Йоан Продром"
Созополският манастир „Свети Йоан Продром" („Предтеча и Кръстител") е средновековен монашески комплекс, намиращ се на южния бряг на остров Свети Иван — най-големият български остров по Черноморието — на 910 метра от най-северната точка на полуостров Столец (Стария Созопол), в Община Созопол, Област Бургас. Най-високата точка на острова се издига на 33 метра над морското равнище, а на него е изграден сонарен фар, чиито сигнали, заедно с фара на нос Емине, показват пътя на плавателните съдове към Бургаския залив. Островът е природен и археологически резерват под държавна закрила, а монашеският комплекс заема около 0,5 хектара в южната му part, обърнат към Созопол. Обектът има забележителна приемственост на сакрална употреба, простираща се назад до Античността. Археологическите данни потвърждават съществуването на тракийско светилище на същото място от VII в. пр. Хр., последвано от елинистически храм — най-вероятно посветен на Аполон — от IV–III в. пр. Хр. През IV в. сл. Хр. на острова е построена първата християнска базилика — трикорабна постройка, от която е запазен олтарът. Този ранен храм е разрушен в края на V или началото на VI в., вероятно при варварски нашествия, но скоро е построен отново в по-голям мащаб и монашеският живот е продължил. През X в. манастирът се развива в крупен книжовен център: високообразовани монаси-книжовници са копирали богослужебни книги, жития и са превеждали от гръцки на български, а най-ценното произведение, създадено тук — романът „Варлаам и Йоасаф" — е датиран от XII в. и днес се пази във Ватиканската апостолическа библиотека. През 1263 г. византийският пълководец Михаил Глава Тарханиот обновява и разширява комплекса и изгражда нов съборен храм „Св. Йоан Кръстител", с което на манастира е присвоен царски статут. През 1308 г. българският цар Тодор Светослав се венчава с византийската принцеса Теодора Палеологина именно на острова, допълнително утвърждавайки престижа на обителта. По времето на Палеолозите тя получава статут на царски и патриаршески (ставропигален) манастир. През 1363 г. император Йоан V Палеолог издава златопечатна грамота, потвърждаваща поземлените владения на монасите. Разрушен до основи през 1453 г., той е възстановен между 1467 и 1471 г. от монаха Гервасий и продължава да функционира в ранния османски период. През 1623 г. казашки пирати от северното Черноморие ограбват и опожаряват обителта при сражения с османската флотилия, а монасите се преместват на остров Халки край Константинопол, като пренасят по-голямата part от библиотеката. Определящият момент в съвременната история на манастира настъпва на 28 юли 2010 г., когато екип, ръководен от проф. Казимир Попконстантинов от Великотърновския университет, открива мраморен реликварий в развалините на олтара на най-ранната базилика, съдържащ костни останки от светец. Надписът на реликвария разкрива, че мощите са пренесени на острова от човек на име Тома на 24 юни — деня на Рождество Йоаново — установявайки самоличността на светеца като Св. Йоан Кръстител. Радиовъглеродното датиране от две независими лаборатории поставя костите в периода от I в. пр. Хр. до I в. сл. Хр., съвместимо с библейската хронология на живота на Кръстителя, а ДНК анализът потвърждава генетичен профил, съответстващ на произход от Близкия изток. Мощите днес се съхраняват в созополския храм „Св. Св. Кирил и Методий", където се излагат за поклонение, докато алабастровото ковчеже, в което векове са се пазили, е изложено в Археологическия музей на Созопол. Островът е и дом на най-голямата колония на средиземноморски жълтокраки чайки в България и на единствената в страната популация на европейския заек подземник, интродуциран през 1934 г. Посещението на острова е строго забранено в периода от април до 30 юли по време на гнездовия сезон, а в останалото от годината — с лодка от созополското пристанище.
