Нос Агалина
Нос Агалина (известен още като Св. Агалина) е скален крайбрежен феномен и официално обявена природна забележителност, намираща се на Южното Черноморие, на около 10 км южно от Созопол и 5 км северно от Приморско, между гр. Созопол и курортния комплекс Дюни, в Община Созопол, Област Бургас. Защитената местност обхваща 27,2 хектара и е включена в списъка на защитените природни забележителности през 1980 г. Носът се отличава с изразителен и необичаен геоложки характер — тектонични размествания са огънали и разцепили крайбрежната скала в система от тесни, запълнени с морска вода процепи, известни като псевдофиорди, най-впечатляващият от които е тесен скален проход с дължина около 20 метра, през който може да мине само малка лодка. Погледнат от хълма над него, проходът наподобява тайно пиратско скривалище, а по-широкият залив и скалните образувания на носа се сравняват в по-умален мащаб с фиордите на Скандинавия. Защитената местност е богата на характерна крайбрежна флора — гърлица, здравец, мащерка, черен бор, космат дъб, полски ясен и кипарис — а над зоната на прибоя растат няколко вида скални лишеи. Водите около носа са дом на зелени, кафяви и червени водорасли и са естествено находище на черна мида; в близкия залив е изградена мидена ферма с европейски средства, видима от брега. Районът е известен и с любителския и спортен риболов, извършван предимно от самия нос, с улов предимно на сафрид и попчета. Названието Агалина има две основни предложени етимологии. Най-широко разпространената го свързва со стар езически обичай, при който жените на созополските рибари, по време на силни и продължителни бури, хвърляли шепа пръст от носа в морето и казвали „Να γαληνη" (На галини) — „да утихне" на гръцки, имайки предвид морето. Втората версия свързва названието с тракийското наименование на Созопол, в което „ага" означавало „море." Носът е известен местно и като „Германката" — след трагично събитие от 1959 г., когато младата немска туристка Хела Шрьодер седяла на една от скалите, загледана в морето, изведнъж я залял вал, отнесъл я в бездната, а тялото й така и не е намерено. Поетът Христо Фотев, прекарвал летата в близкото Равадиново, написал под впечатление едно от най-известните си стихотворения: „Морето само живите обича."
