Църква „Свето Преображение Господне" е най-старата запазена сграда в Поморие и най-старият непрекъснато действащ храм по Черноморието, намираща се в най-източната точка на полуострова на Стария Поморие, в Община Поморие, Област Бургас. Тя е паметник на културата с национално значение и се намира в границите на архитектурния резерват „Стари поморийски къщи" — и е най-старата постройка в самия резерват. Построена е в периода 1763–1764 г. на мястото на по-стар храм, съществувал от IX в. и разрушен през 1760 г., завършена и осветена на 6 август 1765 г. — деня на Преображение Господне, на когото е посветена. При опустошителния пожар от 30 юли 1906 г., унищожил три от четирите православни храма на Поморие, единствено „Свето Преображение Господне" остава незасегнат. През 1987 г. е проведена мащабна реставрация; балконът, служил за хор и молитвено място на жените, е превърнат в музейна зала, съдържаща уникални църковни предмети и артефакти, свързани с историята на Поморие. С решение на Министерски съвет от септември 2019 г. храмът е прехвърлен изцяло и безвъзмездно на Община Поморие.
Сградата е трикорабна масивна правоъгълна постройка, изградена изцяло от камък с дървени пояси (сантрачи) и дъсчени тавани, в поствизантийски архитектурен стил, с двускатен покрив и под от големи каменни плочи. За разлика от повечето православни храмове, тя е без олтарна апсида — рядко срещана черта в строежа на храмовете по българските земи, отбелязана от директора на Историческия музей на Поморие. Храмът е без стенописи. Художественото му значение се основава изцяло на дърворезбования иконостас, изпълнен с разнообразни флорални мотиви и датиращ от времето на строежа. В него са поставени 17 големи икони от царския ред, изписани от различни зографи през XVII–XVIII в., някои от XVI в.; вторият апостолски ред съдържа 33 малки икони. Най-старата икона в колекцията датира от края на XV — началото на XVI в. Под царската икона на Исус Христос Пантократор бликва малко аязмо с кристалночиста вода — известно сред местните вярващи като „Сълзите на Христос." При последните археологически разкопки в двора на храма са открити мраморни архитектурни елементи от VI в. (Ранна Византия) — капител и каменен блок, пренесени от Палеокастро (днешния квартал „Св. Георги" на Поморие), свидетелстващи за дългата сакрална история на този ъгъл от древния град.
Църква „Свето Преображение Господне" е най-старата запазена сграда в Поморие и най-старият непрекъснато действащ храм по Черноморието, намираща се в най-източната точка на полуострова на Стария Поморие, в Община Поморие, Област Бургас. Тя е паметник на културата с национално значение и се намира в границите на архитектурния резерват „Стари поморийски къщи" — и е най-старата постройка в самия резерват. Построена е в периода 1763–1764 г. на мястото на по-стар храм, съществувал от IX в. и разрушен през 1760 г., завършена и осветена на 6 август 1765 г. — деня на Преображение Господне, на когото е посветена. При опустошителния пожар от 30 юли 1906 г., унищожил три от четирите православни храма на Поморие, единствено „Свето Преображение Господне" остава незасегнат. През 1987 г. е проведена мащабна реставрация; балконът, служил за хор и молитвено място на жените, е превърнат в музейна зала, съдържаща уникални църковни предмети и артефакти, свързани с историята на Поморие. С решение на Министерски съвет от септември 2019 г. храмът е прехвърлен изцяло и безвъзмездно на Община Поморие.
Сградата е трикорабна масивна правоъгълна постройка, изградена изцяло от камък с дървени пояси (сантрачи) и дъсчени тавани, в поствизантийски архитектурен стил, с двускатен покрив и под от големи каменни плочи. За разлика от повечето православни храмове, тя е без олтарна апсида — рядко срещана черта в строежа на храмовете по българските земи, отбелязана от директора на Историческия музей на Поморие. Храмът е без стенописи. Художественото му значение се основава изцяло на дърворезбования иконостас, изпълнен с разнообразни флорални мотиви и датиращ от времето на строежа. В него са поставени 17 големи икони от царския ред, изписани от различни зографи през XVII–XVIII в., някои от XVI в.; вторият апостолски ред съдържа 33 малки икони. Най-старата икона в колекцията датира от края на XV — началото на XVI в. Под царската икона на Исус Христос Пантократор бликва малко аязмо с кристалночиста вода — известно сред местните вярващи като „Сълзите на Христос." При последните археологически разкопки в двора на храма са открити мраморни архитектурни елементи от VI в. (Ранна Византия) — капител и каменен блок, пренесени от Палеокастро (днешния квартал „Св. Георги" на Поморие), свидетелстващи за дългата сакрална история на този ъгъл от древния град.
