Антична и средновековна крепост на Балчик

Античната и средновековна крепост на Балчик е един от най-значимите и задълбочено проучвани късноантични и средновековни археологически обекти в България, намиращ се в квартал „Хоризонт" на Балчик, на около 900 метра северно от центъра на града, в Община Балчик, Област Добрич. Крепостта обхваща площ от около 110 декара — една от най-големите, строени някога в днешните български земи, и най-голямата, издигната в напредналата Късна античност (периода между края на III и началото на VII в. сл. Хр.). Системни археологически разкопки се провеждат тук от 2009 г. насам, осъществявани съвместно от Исторически музей — Балчик и Софийски университет „Св. Климент Охридски", където обектът служи като годишна учебна практика по средновековна археология на студентите от специалност „Археология". В научната литература крепостта е позната под наименованието Дионисополис/Карвуна. Историята на човешкото обитаване в района на съвременния Балчик обхваща повече от две хилядолетия. През I хил. пр. Хр. на това място е разполагал древнотракийският и старогръцки полис Круни — означаващо „изворите" — преименуван впоследствие от милетските колонисти на Дионисополис в чест на бога Дионис, чийто култ те въвеждат. Античният град е заемал широка крайбрежна площ, достигаща на север до съвременната автогара и на запад — до главната улица. Когато първоначалният крайбрежен град е тежко пострадал — вероятно от земетресение, наводнение или комбинация от природни бедствия — оцелялото население започва да се премества в ново вътрешно укрепление в края на V и началото на VI в. сл. Хр. на платото на днешния квартал Хоризонт. Последните археологически данни показват, че обектът е бил застроен и обитаван още от II в. сл. Хр. — почти два века по-рано от досегашните хипотези — с останки от по-ранни сгради и монети, предшестващи самата крепост. Като мащабна крепост тя е в основни линии завършена при император Юстиниан I (527–565 г.), върху строежи, започнати от император Анастасий. Крепостта е не само най-голямата късноантична военна съоръжение в черноморския регион, но и стратегически най-значимата: тя е съществувала в симбиоза с пристанището на Дионисополис — най-близката до имперската столица Константинопол морска порта на старата провинция Малка Скития (днешна Добруджа) — и е служела като главна отбранителна опора на дунавската граница на Византийската империя. Крепостта има неправилен, силно издължен план от юг-югозапад на север-североизток. Южната крепостна стена е абсолютно праволинейна, с дължина около 250 метра. В югоизточния ъгъл вероятно е имало голяма кръгла кула, а са документирани и две правоъгълни кули — едната, издаваща се пред зида, и отличителна „двойна четириъгълна", издаваща се едновременно пред и зад стената. След отслабването на византийската власт, най-уязвимите участъци на крепостта, обърнати не към морето, а към добруджанската равнина, са подсилени с проста, но ефективна каменно-землена стена и дълбок ров. Дълго се смяташе, че това е дело на новодошлите Аспарухови прабългари, но разкопките доказват, че не е така. След установяването на Първото Българско царство от 680 г. насам, крепостта и заобикалящата равнина са известни като Карвунска земя, а селището — като Карвуна. Обектът е от национално значение и предстои консервация, реставрация и публично експониране по проект на Община Балчик по Оперативна програма „Регионално развитие".