Университетска ботаническа градина
Университетска ботаническа градина – Балчик е едно от най-забележителните съчетания на природа, наука, история и изкуство в България, намираща се в град Балчик, Община Балчик, Област Добрич, на Северното Черноморие. Градината е звено на Софийския университет „Св. Климент Охридски" и е създадена през 1955 г. от акад. проф. Даки Йорданов — изтъкнат български ботаник, ректор на Sofийски университет за периода 1956–1962 г. — на територията на парковата part от бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария, използвана дотогава като почивна станция на Министерството на культуратата. По министерска заповед паркът е трансформиран в ботаническа градина „за научни цели и провеждане на производствена практика на студентите и запазване на ценни видове растения и дървета". Днес градината се простира на площ от 194 дка и поддържа колекции от над 4 600 вида, форми и сорта растения — брой, който непрекъснато нараства. Включена е в 100-те национални туристически обекта, е защитена местност по Закона за защитените територии, паметник на kulturата и на градинското и парково изкуство, и Спасителен център по Вашингтонската конвенция CITES. Носител е на орден „Св. Св. Кирил и Методий", II степен, и е член на Световния съвет на ботаническите градини (BGCI), Европейския консорциум на ботаническите градини и Образователната мрежа EBGEN. Градината е исторически и функционално обособена в три основни части. Първата е паркът, изграден като ландшафт по времето на кралица Мария, понастоящем Групова недвижима culturна ценност — паметник на градинското и парково изкуство. Втората е Градина „Разсадника" — открита през 2005 г. по повод 50-годишнината на градината — проектирана и изградена за посещения от хора с увреждания, на площ от 0,7 ха, с красотата на сезонни цветни композиции, алпийски кътове, водни площи, кактуси и сукуленти, и специален тематичен кът за незрящи с растения, описани с Брайлово писмо; в нея се намира и уникалният действащ „Зелен параклис", посветен на Света Богородица, чиито стени и покрив са изцяло от различни вечнозелени растения. Третата функционална part е оранжерийният комплекс. Градината е международно прославена най-вече с колекцията си от кактуси и сукуленти — най-голямата на Балканите и в Източна Европа. Постоянната закрита експозиция, открита през 2012 г. в специално изградена оранжерия от 800 кв.м., излага целогодишно над 2 600 вида от семействата Cactaceae и Euphorbiaceae, включително над 400 световно защитени вида и уникални екземпляри като галапагоския кактус; най-старите екземпляри в колекцията — на възраст над 70 години — са пренесени от Cофия при основаването на градината. На открито, в топлите месеци, едроразмерната сукулентна колекция е изложена на около 1 ха — най-голямата открита сукулентна изложба в Югоизточна Европа. Сред другите забележителни екземпляри на градината са древното гинкго, метасеквоята (индивид с такива размери и на такава възраст извън естествения ареал има само в Кралската ботаническа градина в Лондон), книжното дърво, бонбоненото дърво, каучуковото дърво, каменния дъб и едроцветната вечнозелена магнолия. Градината е известна и с емблематичното килимно зацветяване в Божествената градина, традиционния Парад на лалетата в периода април–май, Розариума и кътовете край водните огледала. На територията на градината функционира Балкански Екологичен Център, а специално изградена алея с паметници отдава почит на значими личности в естествените науки — Чарлз Дарвин, Карл Линей и първия български professorор по ботаника Стефан Георгиев.
