Архитектурно-парков комплекс „Двореца"
Архитектурно-парков комплекс „Двореца" в Балчик е едно от най-завладяващите и исторически наситени места по Българското Черноморие, намиращ се на около 2 км югозападно от центъра на Балчик, в Община Балчик, Област Добрич, на 40 км североизточно от Варна. Комплексът е възникнал като лятна резиденция на румънската кралица Мария Александрина Виктория де Единбург (1875–1938) и е включен в Стоте национални туристически обекта на България. През 2002 г. е обявен за групов архитектурно-строителен паметник на kulturата и паметник на градинското и парково изкуство с национално значение, а след влизането в сила на Закона за cultural наследство през 2009 г. е групова недвижима culturна ценност. Контекстът на създаването на Двореца е неотделим от бурната история на Южна Добруджа. През 1913 г. румънски сили окупират български земи на североизток от линията Тутракан–Балчик по времето на Междусъюзническата война, а Балчик — в най-южната точка на окупираната територия — попада в пределите на Румъния. Кралица Мария посещава Балчик за първи път през 1921 г., пленена от красотата на залива, белите черупчести варовикови скали и тихото море, и прочуто възкликва: „Цял живот съм мечтала за такова място, представяйки си, че то може да бъде открито само в Италия, а ето го тук в Балчик." Тя назовава резиденцията с турското название „Tenha Yuvah" — „самотното гнездо", или по-разпространения превод „Тихото гнездо". Строителството на вилния ансамбъл е извършено между 1924 и 1934 г. от италианските архитекти Америго и Аугустино, а крайбрежният парк е проектиран и изграден от швейцарския ботаник и ландшафтен архитект Жул Жани през 1926 г. Парковата ивица по протежение на брега е около 400 метра дълга и 60–70 метра широка. Архитектурният стил на комплекса е умишлено еклектичен, съчетавайки типично български, византийски, римско-арабски, мавритански и трансилвански елементи — отражение на духовните убеждения на кралица Мария като последовател на бахайската религия, изповядваща единството на Бог и на цялото човечество. Християнски и мюсюлмански символи се преплитат в кладенци, фонтани и градински детайли, а цветята и декоративните кюпове са закупени от различни точки на света. Най-важните самостоятелни елементи на комплекса включват главната резиденция „Тихото гнездо"; Вила „Синята стрела" (1931), издигаща се на ръба на скалата над морето, обитавана по различно от принц Николай — вторият син на кралицата — и принцеса Илеана, най-малката й дъщеря, а днес галерия и дегустационна зала за вина; Параклиса „Стела Марис" (1929–1930), точно копие на черква от XV в. в селото Трикомо в северен Кипър, с двойник в замъка Бран в Румъния; Божествената градина; Английски двор с езеро с водни лилии и конусовидно наредени стари чимшири; Гетсиманската градина с ориентални плодни дървета (нар, смокиня, хинап, райска ябълка); Розариума; Градината с кръстовидното водно огледало; Алеята на вековете, оформена от 19 воденични камъка по тунел от разцъфнали цветя, с намерението на кралицата 20-ият камък да бъде свален при прехода в новия век; Алеята на виното; Алеята на мелниците; Моста на въздишките; 25-метров водопад; и гроба на кралица Мария, до чийто параклис се е намирало малко златно ковчеже с нейното сърце по нейна заръка, върнато в Румъния през септември 1940 г. след Крайовската спогодба. Сребърният кладенец — древен извор с лековита вода (аязмо) — предшества целия дворцов комплекс и е запазен в неговите граници. Днес комплексът се управлява от Държавния културен институт Культurен center „Двореца" към Министерството на културата.
