Използваме бисквитки за подобряване на вашето изживяване. Научете повече в нашата Политика за поверителност.
Созопол е един от най-старите градове по Българското Черноморие, основан като гръцката колония Аполония Понтика през 610 г. пр. Хр. Днес съчетава антични руини, калдъръмени улички и възрожденски дървени къщи с оживени плажове и прочутия фестивал „Аполония".



















































































Етнографският музей на Созопол се помещава в Къща „Куртиди" (известна и като Тракийски хан) — архитектурен паметник на културата от местно значение, датиращ от XIX в. — в Стария Созопол, на ул. „Кирил и Методий" № 34, в Община Созопол, Област Бургас. Сградата, на повече от 200 години, е в непосредствена близост до морето, реставрирана е в автентичния си вид и предоставя изглед към живописния Созополски залив. Архитектурата й е типична за черноморската възрожденска жилищна сграда от периода. Наименованието й произлиза от първия й известен собственик — грък на име Курдилис. След одържавяването й тя е използвана по различно предназначение — като обект на Министерски съвет, детски център и ресторант — преди да бъде преустроена в музей. Етнографският музей е открит през 2005 г. по инициатива на Община Созопол, с Фондация „Созопол" като партньор по проекта „Созопол — съхраненото културно наследство и културна идентичност през вековете", финансиран по Програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства" към Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (2009–2014). Всички експонати са събрани и дарени от местното население на Созопол — детайл, придаващ на музея особено интимен, обществено-вкоренен характер. Експозицията е разпределена на два етажа и обхваща занаятите, традициите и ежедневния бит, определяли облика на културата на полиса Аполония–Созопол в продължение на хилядолетия: рибарство — централният поминък на историческия град, представен чрез стари мрежи, лодки и уреди; производство на вино и сол; металодобив и металообработка; дърводобив и дървопреработване; грънчарство; тъкани и традиционни облекла. Сред предметите, направили най-голямо впечатление на посетителите, е паламарката — традиционен жетварски уред, изложена в детски, женски и мъжки вариант, тъй като навремето цялото семейство е участвало в жътвата — и музейните служители я демонстрират в действие. Изложени са и традиционни носии, сред тях тракийски костюм, характерен за жителите на новата part на Созопол — бежанци от Беломорска (Одринска) Тракия, заселили се в града в началото на XIX в. На втория етаж е поместена изложба, пресъздаваща атмосферата на старите созополски домове чрез стари фотографии и документи. Отделна колекция представя старинни икони и произведения на изобразителното изкуство, пресъздаващи Созопол от началото на XX в. до ново време. Музеят организира и изложби на традиционни приложни изкуства и творчески работилници за деца, а най-важното му годишно събитие е свързано с Фестивала на изкуствата „Аполония".